|
Това херметически затворено стъклено кълбо е обитавано от множество живи същества. Година след година. При това кълбото не се нуждае от поливане, храна или въздух. Само от светлина. Този малък затворен свят може да разкаже на всеки за крехкото равновесие в природата. Той е миниатюрен модел на нашата планета. както и планетата, и той може да бъде убит.
“Екосферата” е изобретена преди около четвърт век от двама учени от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, вече покойните Джо Хансън и Клер Фолсъм.
Те стигат до идеята при изследванията си върху затворените екосистеми за продължителни космически полети, в които трябва с изключителна точност да се поддържа баланс на всички вещества, защото отвън в кораба може да постъпва само енергия. Фантастите отдавна описват космически оранжерии и ферми. Но въпросът е как да се направи така, че цикълът на преобразуване на веществата в затворено пространство наистина да бъде самодостатъчен. За целта трябва да се изчислят с точност до милиграм всички биохимични вериги, на всички живи същества, участващи в кръговрата на веществата.
Така е открита интересната автономна комбинация от морски водорасли, скариди и определени бактерии, които могат неограничено дълго да се хранят едни други “в кръг”, докато малкият им свят се осветява от слънчевите лъчи.
“Екосферата” се произвежда и продава като сувенир от американската компания Ecosphere Associates, получила технологията от НАСА. Лиценз за производството на необикновените кълба има и европейската компания Ecosphere Europe.
Тези сфери и “яйца” от стъкло могат да са големи от десетина сантиметра до един метър в диаметър. Най-големите образци са предназначени за музеи, изложби и други подобни места. Цените на популярните настолни модели (с диаметър от 10 до 23 сантиметра) са от $80 до $500. Вътре в “Екосферата” има малко камъчета, малко мъртви клонки корал (горгония), строго отмерено количество филтрирана морска вода и въздух, морски водорасли, няколко скариди и пълчища от бактерии. Водораслите растат на светлината, поглъщат въглеродния диоксид и отделят кислород. Скаридите дишат кислород, отделят въглероден диоксид, ядат водорасли и бактерии. Бактериите се хранят с отпадъците от жизнената дейност на скаридите и пак отделят въглероден диоксид, като доставят необходимите вещества на водораслите. Кръгът се затваря. Може да се помисли, че не са нужни никакви грижи за “Екосферата”, но цялата прелест на този поучителен сувенир е в това, че без вниманието на собственика той ще загине. Във всеки случай, първи ще умрат скаридите. Водораслите ще издържат по-дълго. За запазването на баланса между биохимическите реакции, на сферата и трябва определено количество светлина: 6-12 часа на ден, при това в никакъв случай не пряка слънчева, а отразена, разсеяна. За осветяване може да се използват и флуоресцентни лампи. Ако светлината е малко, водораслите ще започнат да измират и така ще намалее количеството храна за скаридите. И скаридите ще започнат да загиват от глад. Ако се прекали с продължителността на осветяването, водораслите ще започнат да се размножават прекалено, ще се увеличи pH-факторът на водата и скаридите също ще умрат. Освен това трябва непременно да се следи температурата на кълбото. Тя трябва да се поддържа в рамките на 15-25 градуса по Целзий и да не се колебае рязко. 
Ако се грижите правилно за вашето живо кълбо, неговата екосистема ще се запази за няколко години. Снимка: Екосфер Асосиейтид Така всеки може да се убеди нагледно колко грижливо трябва да се отнасяме към природата. Нали екосистемата на нашата планета също е затворена.
Колко може да живее “Екосферата”? Малкият екземпляр — 2-3 години. По-големите модели — по-дълго. Продължителността на живота на скаридите е над 5 години. Конкретните резултати зависят от спазването на условията за светлината и температурата. В компанията се пазят образци с възраст над 8 години, в които продължава да кипи живот. А отделни екземпляри, останали без скариди, но в които още живеят водорасли, cъществуват вече над 18 години. Всъщност, в кълбото се размножават само водораслите и бактериите. Броят на скаридите отначало остава постоянен, а по-късно започва постепенно да намалява. В дългата история на компанията има и случаи на размножаване на скариди в “Екосферата”, но, както съобщават и самите създатели на този продукт, те са крайно редки, изключителни. Сред любопитните особености на “Екосферата” е малкото магнитче с грапава повърхност, което производителите пускат вътре във всяко кълбо. С помощта на втори магнит вътрешният магнит може да се прокарва по стъклото, за да се очиства отвътре от тънкия органичен налеп, генериран от обитаващите вътре живи същества. Така можете да подобрите не само своя обзор на миниатюрния свят, но и изгледа към окръжаващото пространство на неговите главни обитатели — скаридите. Те, въпреки че са малки, притежават очи, нервна система и могат да ни гледат така, както ги гледаме ние. Какво ли си мислят при това? Може би, някоя скарида философ, живееща в една от “Екосферите”, тъкмо сега съчинява трактат за възможността да съществува живот извън пределите на родната й вселена, ограничена от закръгленото стъкло? Информацията е от www.e-vestnik.bg |