Един от най-важните екологични фактори за сухоземните животни е водата. Значението й се определя от нейните свойства:
• Тя е основна част на протоплазмата на клетките и тъканите и само при наличието и протичат процеси на асимилация и дисимилация
• Има способността да поглъща голямо количество топлина, с което регулира топлообмена
• Универсален разтворител/
• Среда за протичане на жизнените процеси в клетките – има значение за обмяната на веществата.
Съдържанието на вода в животинските и растителните организми се колебае значително в период на покой и активност. Тя е:
96-98% - от теглото на тялото при водораслите
83-86% - от листата на тревните видове 79-82% - листата на дърветата
40-55% - ствола на дърветата
84% - теглото на тялото при гъби
80-82% - молуски
46-92% - насекоми
до 93% - земноводни
68-83% - бозайници
над 96%- медузи
9-8% - семена
Когато организма е в покой водата намалява, но не изчезва напълно. Даже в сухите лишеи и мъхове 5-7% са вода, а във въздушно сухите семена на житните растения 8-10%.
Сухоземните растения и животни губят много вода в зависимост от условията на средата и се нуждаят непрекъснато от попълване. В процеса на еволюция възникват приспособления за извършване на това попълване. Те биват анатомични, морфологични, поведенчески, физиологични и други. При сухоземните организми голямо значение има сезонното разпределение на влагата и денонощните и колебания; влажността на въздуха. Така се определя периодичността в активността на организмите, сезонната динамика и се повлиява продължителността на развитие, числеността и смъртността. В сух климат при някои растения са се изработили своеобразни ритми на сезонно развитие характерни главно за т.нар. ефемери – едногодишни растения с къс вегетативен период ограничен от кратките периоди на пролетно или есенно облажнаване. Пролетни ефемери са пролетната вероника, пясъчната незабравка и др. Цикълът им на развитие е от края на февруари до средата на март и е 15-30 дни. Освен това има и есенни ефемери.
Такава приспособеност имат и някои многогодишни растения – ефемероиди. Те задържат своето развитие в случай на неблагоприятно условие на влажността. Задържането продължава докато влажността не стане оптимална и те преминават през жизнения си цикъл за къс период от време – лалета, хеацинти и др.
По отношение на влажността растенията биват: еврохидробионти (приспособени да живеят при значителни колебания на влажността) и стенохидробионти (издържат малки колебания във влажността. Живеят при висока, ниска или средна)
При дълго засушаване на средата се наблюдава масова гибел на растенията. Има я и при преовлажняване, но като правило то се понася по – лесно от дългото засушаване/
Животните също са много чувствителни към влажността, но те имат способността активно да търсят условия с оптимална влажност и имат по-съвършени механизми за регулиране на водния обмен. Те се делят на: еврохидробионти и стенохидробионти.
Влажността на средата влияе върху съдържанието на вода в тъканите и органите на животните и има пряко отношение към поведението и преживяемостта. Тя има и косвено влияние върху живите организми например чрез храната. По време на засушаване което унищожава растителността намаляват фитофагите.
Всяка фаза от развитието на животните изисква строго определена влажност иначе намалява плодовитостта, продължителността на живота, забавя се нарастването.
Водният режим на средата е от голямо значение за растителните и животинските организми. Воден режим това са последователните изменения в състоянието и съдържанието на вода във външната среда т.е. количество дъжд, сняг, влажност на почвата, мъгла, ниво на грунтовите води. Във връзка с водния режим има различни екологични групи растения и животни. Растенията са три групи:
• Хигрофити – растения от влажни местности, неустойчиви на засушаване тропични видове, тревисти сенколюбиви растения в горите. Характерното в тяхната морфология са дебелите слабо разклонени корени с малко количество коренови власинки. Тези растения във всички органи имат големи въздушни празнини отговорни за добрата еарация.
• Мезофити – растения, които обитават умерено влажни обитания – ливадни тревни видове, горски тревни видове, повечето селско стопански култури, плевелите. Те имат добре развита коренова система с много коренови власинки. Устицата обикновено се намират на долната страна на листата.
• Ксерофити – растения, които обитават сухи местообитания и лесно понасят почвеното и атмосферното засушаване. По характера на своите физиологични и морфологични адаптации се делят на:
1. сухолети – натрупват голямо количество вода – кактуси алое и други. Широко разпространени в централната част на Америка и Южна Африка. Натрупаната вода се ползва много икономично.
2. склерофити – сухи на пипане, тревисти или храстовидни видове. Не събират влага, а интензивно я изпаряват. Пустинни, полупустинни и степни видове. Обикновено ниски, малки с листа като иглички (люспи) с добре развита коренова система и множество устица (затворени при засушаване) с восъчен налеп по листата или твърди власинки.
В северните ширини и високите планини растенията изпитват почвена влага поради ниските температури. Растенията, които обитават студени и влажни местности са психрофити, а студени и сухи – криофити. Съществува и екологична група тропофити, които живеят в области с редуване на влажен и засушлив сезон. Те са главно дървени и храстовидни видове, които губят листата си при неблагоприятни условия (подобно на нашите) примерно боабаби. Те спират развитието си през летните сухи периоди и се развиват през зимата.
Екологичните групи животни според водния режим са три:
• хигрофили – влаголюбиви животни които имат нужда от висока влажност. Те има слабо развит или са без механизъм за воден обмен, не натрупват водни запаси – наземни охлюви, мокрици, комари и други.
• Мезофили – живеещи при умерена влажност. Повечето насекоми., птици, бозайници.
• Ксерофили – сухолюбиви животни, които не понасят високата влажност, но понасят лесно високи температури и сух въздух. Имат добре развити механизми за регулация на воден обмен и приспособления за задържане на водата в тялото. Нямат кожни жлези. Примерно пустинни гризачи, камили и други.
|