Светлината има голямо значение за организмите на планетата. Лъчистата енергия от слънцето въз основа дължината на вълната се дели на 5 типа:
• Радиовълни
• Инфрачервени лъчи
• Видима светлина
• Ултравиолетово излъчване
• Проникващи гама и X излъчвания.
Най-добре е изучено влиянието на видимата светлина, както и на ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Инфрачервените оказват топлинно въздействие, а ултравиолетовите химическо (способстват за образуването на витамин D и пигментацията на кожата). Видимата светлинна има и химическо и топлинно действие. Ултравиолетовите лъчи и видимата светлина заедно влияят върху фотосинтезата. Инфрачервените лъчи нямат пряко въздействие върху фотосинтезата, а само косвено благоприятстват тази активност в по-студените зони на планетата. В атмосферата постъпва една двумилярдна част от излъчената от слънцето енергия. Ако тя се приеме за 100% то до почвата на Земята достигат 51%, останалите 49% се отразяват от облаците, земната почва или се поглъщат от атмосферата. На видимата светлина се пада най-голяма част от 50% енергия. Всяко местообитание се характеризира с определен светлинен режим. Той се определя от силата, интензивността на светлината и от количеството и качеството на светлината. Светлинния режим зависи от географското положение, релефа, височината, типа растителност, състава на атмосферата, сезоните и някои други фактори. Силата или интензивността на светлината се измерва с количеството светлина на 1 кв.см. хоризонтална повърхност за 1мин. Най-съществено силата на светлината се повлиява от релефа – на южни склонове интензивността на светлината е по-голяма от тази на северните. Най-интензивна е пряката светлина. Установено е че растенията използват най-пълно разсеяната. Количеството светлина се определя от географската ширина и нараства от полюсите към екватора. За светлинния режим има значение и отразяването на светлината, което зависи от ъгъла на падане на лъчите и от свойствата на отразяващата повърхност. Например снега отразява приблизително 85% от слънчевите лъчи, зелените листа на клена – 10%, а черноземните почви – 10-15%.
Екологични групи растения:
• Светлолюбиви – само при пълно слънчево осветяване. Те получават и използват 100% от достигащата светлина. Такива са житните, бялата акация, брезата и др. Има розетъчно разпределение на листата, скъсяване на дръжките. Характерно е етиолиране – развитие на обезцветени участъци при засенчване; извиване на дръжките. Имат дебели и груби листа, понякога блестящи.
• Сенколюбиви – сциофити. Те не понасят силно слънчево осветяване. Живеят под склопа на дърветата при постоянна сянка – горски тревни видове. Такива растителни видове има и дълбоко във водата. Имат тънки листа, матови, без космици и с тънка кутикула. Мозаечно разпределение на листата.
• Сенкоиздръжливи – заемат междинно положение. Развиват се добре при пълна слънчева осветеност, но понасят добре и засенчване – горската растителност. Имат мозаечно разпределение на листата.
Светлината има голямо значение за животните. Още при първаци има светлочувствителни органели примерно светло чувствителното петно при еуглена. При простите животните ориентирането към светлината става чрез положителни и отрицателни фототаксиси.
Екологични групи животни спрямо светлинния режим:
• Дневни – насекоми, птици, влечуги и много бозайници
• Нощни – много от грабливите птици, много от влечугите
• Привечерни (сумрачни) – пеперуди, много от гризачите, прилепи.
Биолуминисценцията е способността на някои животни да светят при окислението на сложни органични съединения мицефирини при катализиратори в отговор на дразнения от външната среда. При много от тях има специализирани често сложни по строеж органи за светене. Свойството притежават много риби, главоноги, мекотели. Главно водни организми, които по този начин привличат срещуположния пол, примамват жертви или плашат хишници, има и сигнално значение. Това свойство имат и някои насекоми – светулки.
Светлината при растенията има значение за фотосинтезата докато при животните има сигнално значение. Светлинния режим оказва влияние върху географското разпределение. Много птици и бозайници се заселват лятото в едни географски ширини, а през есента когато деня започне да се съкращава отиват на юг.
Лятото в тундрата има много животни, които успешно се размножават въпреки студа и защото няма хищници, понеже нощта е кратка и не могат да изхранват себе си и малките си.
|