Еко зони

Има данни, които позволяват да се разграничат три процеса, непосредственото участие в които на витамин Д може да се счита за достатъчно обосновано:
• всмукване на калция и неорганичния фосфат в стомаха;
• мобилизация на калция от костите на скелета по пътя на реозрбция и преобразуване на костната тъкан;
• реабсорбция на калция в бъбречните канали.

Макар че основното патоморфологическо проявление на недостиг на витамин Д се явява нарушението на минерализацията на костната тъкан, въпреки това убедителни доказателства за непосредственото участие на този витамин в процесите на калцификация отсъстват. По мнението на редица изследователи, дефектите на минерализация при рахит имат вторичен характер. Те са обусловени от снижение на концентрацията на калция и неорганичния фосфат в плазмата на кръвта, вследствие на нарушение на намиращите се под контрола на витамин Д процеси на всмукване на тези елементи в стомаха, тяхната мобилизация от костната тъкан и реабсорбция в бъбреците. Казаното не изключва възможното участие на витамин Д в преноса на калция и фосфора към участъците на калцификация в костната тъкан, а така също в образуването и съзряването на нейната органична матрица. Обаче непосредственото участие на калциферолите в тези процеси се нуждае от по-строги доказателства.

Калциферолите изпълняват свои специфични функции в обмяната на веществата под формата на образуваните от тях в организма на активни метаболити. Към най-важните метаболити се отнасят: образуващия се в черния дроб 25-оксикалциферол (25OHD) и образуващия се в бъбреците 1,25-диоксикалциферол (1,25 [ОН]2 D и24,25-диоксикалциферол (24,25 [ОН]2 D) Калциферолите се всмукват в тънките черва и постъпват в черния дроб, където са подложени на хидроксилиране. В резултат от този процес холекалциферолът се превръща в 25-оксикалциферол (25ОKD3) , а ергокалциферола - в 25-оксиергокалциферол (25ОНD2). Това превръщане се катализира от 25-хидролаза на витамин Д. 25-оксикалциферолите са основната транспортна форма на калциферолите в организма. Те са голяма част от калциферолите, циркулиращи в кръвта. При норма - концентрацията на 25-оксикалциферолите в кръвната плазма е 20-40 нано/мл, понижавайки се при рахит до 0-10 нг/мл и повишавайки се при хора, получили високи дози от витамин Д, до 100-1000 нг/мл. В кръвната плазма 25OHD, както и другите форми на витамина се пренасят от специфичния транспортен белтък транскалциферин.
В бъбреците 25(OH)D3 се образуват 1,25 и 24,25 (OH2)D3. първото превръщане се катализира от I-α хидролаза 25OHD3, a второто - 24-хидролаза 25OHD3. По аналогичен начин от 25(OH)D2 се образуват 1,25 (OH2)D2 и 24,25 (OH2)D2 и 1,25 (OH2)D3, - се явява най-активна форма на витамин Д, непосредствено включена в стимулацията за всмукване на калция и фосфора в стомаха и тяхната мобилизация от скелета. Биологичната активност на 1,25 (OH2)D3 no тези показатели превишава 10 пъти активността на изходния витамин Д3. Образуването на 1,25 (OH2)D3 строго се регулира в съответствие с потребностите на организма от калций и фосфор, което играе важна роля в поддържането на хомеостазата на тези елементи и постоянната концентрация на калция в кръвната плазма. Най-важният регулатор, активиращ синтеза на 1,25 (OH2)D3 е паратхормонът. Намалението на концентрацията на калция в кръвта при недостиг от постъпването му или повишено потребление, усилва секрецията на паратхормона. Последният активира в бъбреците 1-алфа-хидроксилазата, вследствие на което се увеличава синтезът на 1,25 (ОН2)D3, усилващ подаването на калций в кръвния поток за сметка на повишеното му всмукване в стомаха и мобилизацията му от костите на скелета.

При много висока концентрация на калция в кръвта процесите се развиват в обратно направление. Тази регулаторна система, действаща по механизма на обратната връзка, обезпечава постоянна концентрация на калция в кръвта и интеграция на разнопосочните процеси на неговия обмен, а така също адаптация на организма към неравномерното постъпване на калций с храната.
Наред с паратхормона, активиращо влиянието на синтеза на 1,25 (OH2)D3 оказват естрогените, пролактинът, хормонът на растежа, инсулинът, а така също недостатъкът от калций и фосфор в хранителния рацион. Наднорменото постъпване на калций и фосфор в организма води до намаление на синтеза на 1,25 (OH2)D3, вместо него в бъбреците се получава 24,25 (OH2)D3. Даденото съединение, стимулирайки всмукването на калция и фосфора в стомаха, не оказва резорбиращо действие от костите, а обратно, стимулира процесите на остеогенеза и минерализация на костната тъкан. В норма при здрав човек - основната форма на активните диоксипроизводни на витамин Д в кръвта се явява 24, 25 (OH2)D3, концентрацията на който е 0,6-3 нано/мл. Концентрацията на 1,25 (OH2)D3 е 20-50 нано/мл.Освен тези две съединения са известни и други метаболити на витамин Д, в частност 25,26 - диоксихолекалциферол, 1, 24, 25- триоксихолекалциферол, 26, 23- лактон - 25 - оксихолекалциферол, калцитроева киселина и др.
За определянето на витамин Д и неговите метаболити се използват методи на течната хроматография с високо налягане в съчетание с методите на радиоконкурентното свързване.
Калциферолите и продуктите на техния обмен не се натрупват в органите и тъканите в значително количество, с изключение на мастната тъкан, в която, могат да се депонират. Калциферолите се изхвърлят от организма в неизменен вид, отчасти под формата на лишени от антирахитична активност окислени продукти от типа на жлъчни киселини и техните конюнгати.
Биологическата активност на витамините от групата Д се измерва в международни единици. 1 МЕ съответства на антирахитична активност 0,025 мкг кристал ерго- или холекалциферол. Съответно на това 1 мкг ерго- или холекалциферол съдържа 40 МЕ витамин Д.
Биологическата активност на ерго- и холекалциферола за човека и повечето животни е еднаква. Биологическата активност на 25-оксихолекалци- ферололите е 1,5-2, а 1,25- диоксикалциферолите - 5-10 пъти превишава активността на изходните калцифероли.

Типичен симптом за недостиг на витамина е рахитът, започващ от 2-4 месец на детето и продължаващ до 1,5-2 години. В началото се наблюдават не характерни нарушения: повишена нервна възбудимост на детето, обща слабост, изпотяване, особено на главата, късно израстване на зъбите, лека спазмофилия, склонност към бронхит. Физиологичното втвърдяване на костите рязко се намалява.

Рентгеновата диагностика не се явява надеждна, тъй като при леките форми на рахит нищо не се констатира. Най-надеждната в случая е биохимичната диагностика, преди всичко активността на алкалната фосфатаза, която при клинични признаци на рахит се повишава 6-10 пъти. В условията на умерения и особено на северния климат, главна причина за рахита е недостатъчното излагане на слънце на малкото дете. Друга причина за появата на рахит е недостига на витамин Д в храната. За оценка на обезпечението на организма с витамин Д се изследва концентрацията на калция и фосфора, а така също 25-оксикалциферола в утайката или плазмата на кръвта.
При здравите и бързо растящи деца, клиничните симптоми на рахита са изразени по-ясно, отколкото при изтощените деца. След 2-3 седмици се констатират изменения на скелета: недостатъчно добра структура на образуващата се остеоидна тъкан с отсъствие на нормални зони на хрущяла. Това води до меки кости и характерни деформации. Деформации се констатират най-рано на черепната кост и на гръдния кош. След няколко месеца, когато детето започва да сяда, а след това да стои, настъпват изкривявания на гръбначния стълб, деформации на краката и в по-малка степен на периферните части на крайниците.
При по-леките форми единствен симптом се явява отлагането на остеоидна тъкан около костните стави. При това, с изключение изменението на калция и фосфора в кръвта, не се наблюдават клинични признаци на патология.
Понякога рахит се наблюдава като ранно не диагностицирано заболяване при 5-7 годишни, даже и при 12-19 годишни (т. нар. късен рахит). Клиничните симптоми се изразяват в болки в долните крайници, вялост, умора, среща се ортостатическа албуминурия, 2-3 пъти се повишава концентрацията на фосфатазата в утайката на кръвта.

Недостигът на витамин Д при възрастни се проявява с изменение на диафизата на костите, вследствие на спира ендохондралното вкостяване и епифизите се затварят. Този процес се нарича “остеомалация”.

Витамин Д е необходим за предпазване от рахит, за обезпечаване на развитието и минерализацията на костите и зъбите в детска възраст, поддържането им в здраво състояние в по-нататъшното развитие на човешкия организъм, повишена е потребността на витамин Д при бременни и кърмещи жени.
Потребността от витамин Д при човека е 400 МЕ (10 мкг) в денонощие. Профилактика на Д-витаминна недостатъчност се достига при редовно излагане на слънце, а при нейния недостиг - с приемането на витаминни препарати, съдържащи витамин Д в достатъчно количество. При бременност и кърмене се препоръчва 400-600 МЕ в съчетание с други витамини и калций.
Специфичната след родова профилактика на рахита може да се назначава, започвайки от 3-4 месечната възраст на детето в есенно-зимния период с отчитане на факторите на риска от развитие на това заболяване, в дози - 400-500 МЕ/денонощие.
За лечение на рахит се назначават дози - 2000-3000 МЕ/денонощие (при изразени костни изменения до 5000 МЕ) до достигане на видим клиничен ефект (обикновено появяващ се след 30-45 дни), след което се преминава на поддържаща профилактична доза -400-500 МЕ/денонощие.
Витамин Д се среща главно в продуктите от животински произход. Най-богати са дробът на рибата треска и другите риби. В растителните продукти той се среща рядко и в минимални количества като провитамин - ергостерин.