|
Режимът на овлажнение плюс температурният режим имат лимитиращо значение за структурата, функцията, географското разпространение и сезонната ритмика в развитието на организмите и съобществата им. Наземните организми са по- малко зависими от водната среда. Протичането на жизнените им процеси се извършва само във водна среда - клетки и междуклетъчно пространств, т.е. е вътрешна среда. Затова непрекъснатият водообмен с околната среда е жизненено необходим процес осигуряващ стабилна вътрешна среда.Водообменът зависи от режима на овлаЗкнение в отделите екосистеми и за негвото протичане съществуват разнообразие адаптивни способности. Режимът на овлажнение на средата се определя от баланса на влагата -приход (валежи и кондензация) и разход (изпарение от почви, реки, водоеми и транспирация на фитоценозата) количеството на валежите зависи главно от пятя и характера на преместване на въздушните маси. Духащите от вътрешността па континента сухи ветрове не носят валеисн. Така в крайбрежните райони могат да съществуват.
Важен фактор е разпространението на валежите по сезони. За България валежният максимум е през май -юни, а минимума август- септември. Важна количествена характеристика е месечната/годишната сума на валежите в мм.екологично значение за наземните групи и съобщестма има влажността на въздуха; изпарението и транспирацията зависят от температура , вятър, валежи.
Местните модификации на режима на овлажнение са свързани с условията на релефа, почвообразуващата скала и почвите. Тези екотопични условия са причина в един район да се срещат различни типове екологични системи. Когато при движението си влажните въздушни маси срещат планински масив, те се охлаждат и изкачват по склоновете и падат обилни валежи. На противоположните склонове количеството на валежите е ниско и съществува т.нар. дъждова сянка. Източните и западните склонове на остров Мадагаскар - върху източните склонове има горско тропична растителност, а по западните саванни екосистеми.
Върху местният режим на овлажнение оказва влияние и формата на релефа. Най- малко влага в горните, а най- много в понижените части на релефа. Склоновете с южно изложение имат по- неблагоприятен режим на овлажнение спрямо тези със северно.
Почвообразуващата скала оказва влияние върху баланса на влагата. Песъкливи и варовити скали по-добре пропускат дъждовната вода в сравнение с масивни силикатни.
Ако валежите са обилни, но подпочвената скала не задържа вода, то за екосистемите режимът е неблагоприятен.
Режим на овлажнение на почвата, валежи, повърхн. де/алувиален сток, дълбочина и разположението на подпочвените води, механичният състав на почвата, наличието на органика* биологично потребление на вода.
Основни форми на вода в почвата:
1) парообразна вода в съсътава на почвения въздух.
2) Хигроскопична - адсорбирана от почвените частици.
3) Ьяяажжаа - на повърхността на по- големите почвени частици и способността да се придвижва.
4) Капилярна- задържа се в малките почвени пори.
5) Гравитационна - стича се по големите почвени пори и подхранва подпочвената вода.
Парообразната и хигроскопичната вода не са достатъчни за висшите растения. Различните типове почви
обединяват 4-ри основни типа воден режим:
Промивен (пермациден) воден режим целият почвен слой ежегодно се наводнява
Непромивен (непермациден) - почвите не се навлажнявят в цялята си мощност. Между овлажненият от валежите почвен слой и подпочвените води има слой почва с нищожна влажност близък до увяхването т.нар. мъртъв хоризонт на изсушаване с дебелина от няколко dm до няколко m
Изпотяем (ексудационен) - по капилярен път сеовлажняват горните почвени хоризонти с подпочвена вода.
Водозастоял - подпочвените води са близо до повърхността такива са безоточните или слабооточните заблатени равнини.
Режимът на овлажнение е изменчив през годината и през много гдини. В зависимост от динамиката му през вегетационния период - следните местообитания.
1) местообитания с високо равномерно овлажняване
2) местообитания с относително равномерно овлажняване.
3) Местообитания с променливо овлажняване.
4) Умерено и несилно равномерно овлажняване
5) Крайно променливо овлажняване.
Динамиката на овлажнение през годината, разликата в режимите на овлажнение на отделните почвени хоризонти са свързани с явлението екологична съвместимост на видовете според овлажнението т.е. съществуването в една биоценоза на растения приспособени към различни режими на овлажнение. Има 4-ри типа екологична съвместимост:
1) Сезонна (аспектна) съвместно произрастване
2) Разногодишна - поява на ефемери и ефемероиди само във влажни години.
3) Етажна съвместно прорастване на видове с коренова система, достигащи различна дълбочина в
почвата.
4) Мозаечна - в мозаечни биоценози с иразен микрорелеф.
|