Почвата е една от основните среди на живот и е продкт на живота. Основа за образуване на почвата е материнската скала. Тъй като скалите имат различен химичен състав това определя до голяма степен бъдещите свойства на почвата. Първите организми са нисши растения и микроорганизми. Със своята жизнена дейност те също предизвикват химични промени в скалния субстрат. След смъртта им те стават среда за живот на различни
микроорганизми и ги разлагата до прости органични и неорганични съединения. Неорганичните съединения са включени в състава на скалната маса. Върху тази основа от скална маса примесена с органични в-ва и минерални елементи и заселена от микроорганизми, които продължават да минерализират органични съединения се заселват и по- висши растения и нисши животни, едноклетъчни и дребни безгръбначни. Процесът на почвообразуване продължавало достигане на динамично равновесие, при което почвата бавно променя качеството си като увелчава количеството и се засилва от все повече организми. Всяка почва се характеризира с редиц химични и физични свойства:Физични свойства на почвата: механичен състав структура
възможност за пренос и задържане на вода аерация други
Тези свойства имат важно значение за организмите
Химични свойства: Химичен състав на неорганичните и органичните в-ва. В зависимост от вида на почвата минералните частици в нея са 50- 90%. Големината им варира от 1- 2 микрона до няколко сантиметра. В зависимост от размерите на частиците се различават глинести почви -1-20 микрона песачливи - 20 микрона - 0.2 шп едрозърнести - по- големи от 0.2 nm
Органичните в-ва са размесени с минералните частици в почвата. Всяка почва се характеризира с дебелина, плътност, възможност за проникване на вода, газове, соли, светлина. Почвите имат различен набор от живи организми. Всяка почва е най- голямата в света зоологическа и ботаническа градина едновременно. Главни групи организми в почвата са: бактерии, гъби, водорасли, първаци, нематоди, насекоми и дъждовни червеи -играят голяма роля в изграждането и обработката на почвата.
Почвата е основен природен ресурс, който човек използва за свое облагодетелстване. Без нея е невъзможно съществуването му. Човешкато дейност е давала и дава дълбоки отражения върху почвата. За съжаление човек не винаги я използва най- целесъобразно и с мисъл за опазването и.
Като следствие голяма часто то почвите са или силно разорани и унищожени или са силно променени в неблагоприятна за плодородието насока. У нас Ул от селскостопанските земи са засегнати от ерозията, коята е резултат от неправилното отношение на почвената обработка или поради изсичане на горите. Друга '/4 е застрашена от ерозия. Целите Източи Родопи ималки части от различни планинин са подложени на ерозия. България по време на средновековието е била покрита с гъсти дъбови гори. Тракийската низина и Идточните Родопи сега са оголени. През турското робство Витоша, София, склоновете на Странджа са били покрити с дъбови гори. Унищожаването на горите води до нарушаване на водния баланс на реките. Появяват се пороища и се засилва ерозията. Ветровете засилват действието си и така също засилват ерозията. /Думата ерозия идва от латински - изронване. Това е процес, при които скачите или почвените частици се откъсват от първоначалното си място, пренасят се и се отлагат на ново място. Пряки причини са вятърът, водата, ледниците, земните свлачища, приплъзванията между земните пластове и други. Тя е естествена- под влияние на природни фактори. Нарича се геологична. Извършва се с изключително бавна скорост от образуването на Земята до днес. Планининте, равнините, долините се създават от водната или ветровата ерозия, действащи в течение на дълги периоди. С появата на човека започва изкуствената ерозия, която протича с много по- голяма скорост.
Друго отрицателно въздействие върху почвата е засолването. То се предизвиква от наличието на лесно разтворими соли главно на Na -NaCl, Na2SO4 и други. Наблюдава се главно в зони със сух климат, с недостатъчно атмосферно овлажняване. В такива почви поради изпаряването преобладава възходящият ток но вода, който донася в повърхностните почвени хоризонти голямо количество лесно разтворими соли. Затова непрекъснатото напояване в такива почви е вредно за повечето растения и животински организми на почвата. Засолените почви са главно два вида:
СОЛОНЧАЦИ - при тях Na често не надвишава 50% от разтворените катйони, рН<8.
СОЛОНЦИ - съдържат излишък от натрий рН до 9.
Оподзоляване - процесите протичат при хладен и влажен климат в покритите с горска растителност почви. Терминът оподзоляване е образуван от руски - под- отдолу, зола- пепел. В условията на влажен климат падат голямо количество валежи повече от 750 1/т2 годишно. Мъртвата горска постилка от листа, клонки се разлага от различни видове гъби. Проникващата надолу вода от изобилстващите валежи отмива разтворимите калциеви, калиеви и нитратни соли под зоната, в която биха били достъпни за корините - отиват до материнската скала.
Заблагпяване - проявява се при глинести почи обикновено като при намокряне свободните пространства между частиците намаляват и способността да се прбпуско вода също намалява. Водата не може да се оттича и се струпва в този хоризонт - не може да проникне надолу. Това е вредно явление.
Върху почвата оказват влияние и някои мероприятия на съвременното земедеулие, които могат да доведат до почвена умора - силно намаляване на добивите и дори загуба на растенията при продължително безсменно отглеждане на култури. При това отглеждане се нарушава структурата и хранителният режим на почвата, натрупват ос токсични в-ва на метаболнчма на почвените организми.
Употреба на пестициди - около 40% отт.нар. устойчиви пестициди се задържат непроменени в песакливите и глинесто- песакливите почви поне 14 години след използването им. Употребата на органо- хлорни пестициди сериозно намалява почвената продукция - неблагоприятно за съществуването и дейността на почвата, N- фиксиращите и нитрифициращите бактерии.
За възстановяване на почвеното плодородие се предприемат следните мерки:
1) Използване на органични торове - горски торове, зелено торене, засяване на бобови култури.
Оборският тор повишава съдържанието на минерални и органични в-ва, стимулира развитието на почвени
бактерии и гъби и подобрява структурата на почвата. Зелено торене - обръщане на почвата заедно с растящата
върху него зелена маса. Бобови култури - един декар обработена земя губи средно 6-8 килограма азот поради
изземване с реколтата и 9-11 килограма поради ерозия на почвата. Установено, е че в почвата трябва да се внася
9-11 кг./декар свързан азот. Това количество може до се получи от бобовите растения. Най- често
детелина,люцерна, соя, фий. Фиксираният от грудковите бактерии азот става част от почвените минерални в-ва и
е достъпен за други култури. Към всеки вид бобови култури е пригоден само определен вид бактерии.
2) Използване на неорганични и изкуствени торове. Продължителното им използване може да доведе до
неблагоприятни промени в структурата.
3) Сеитбообращения голямо значение за подобряване на почвеното плодородие и намаляване на
ерозията. Това е редуване на културите върху една и съща почва.
Пряко унищожаване на почвите - застрояване върху обработваеми земи. Много почви се унищожават при добиване на полезни изкопаеми, при открити рудници, строителство на водохранилища, създаване на каменни кариери, в торфопреработваемите територии.
МЕРОПРИЯТИЯ ПРЕДПАЗВАЩИ ОТ ЕРОЗИЯ
Основни причини за ерозията са:
• Безконтролно изсичане на горите
• Нерегулирана паша на добитъка
• Неправилно разораване на склоновете
• Неправилни методи на земеделие
Мерките са съобразени с тези причини
1) Терасиране - разораване на стръмните терени по контура на склона, така че да задържа максимално
водния отток.
2) Мелиориране на ерозираните участъци. Такива участъци могат да бъдат разорани и засяти с
бързорастящи култури - овес, пшеница. Ако ерозията е по- напреднала се правят диги от клони, камъни, пръст,
бетон. Засаждат се дървета - върба.
3) Създаване на полезащитни горски пояси -да пречат на ветровете при отнасяне на почвата. 1-5 реда
дървета за намаляване силата на преобладаващите ветрове. Най- добра защита са иглолистните видове - хвойна,
смърч, бял и черен бор. Допълнително между дърветото могат да се засадят и ивци от житни растения. Така се
намалява скоростта на вятъра от 50 на 13км/ч.
4) Сеитба на многоредови ленти - в терени със значителен наклон. Широкоредовите културе като
царевица, памук, тютюн, картофи се редуват с посеви, които плътно покриват почвата - житни и бобови тревисти
|