Влизащите в състава на биоценозата видове и техните отношения по численост или биомаса. Има бедни и богати на видове биоценози. Бедни са биоценозите в арктическите райони и тундрата- дефицитни на топлина, в пясъчните пустини, замърсените водоеми - един или няколко фактора силно се отклоняват от оптималното за живот ниво. Не много видове могат да се приспособяват към такива условия. Бедни са и биоценозите, които често са подложени на катастрофални въздействия - ежегодно заливане, разораване, пестициди.
Там, където условията на абиотичната среда са близки до оптималните за живот биоценози са богати на видове - например влажни тропически гори, коралови рифове и други. Видовият състав зависи и от продължителността но живот, от историята на биоценозата. Младите биоценози имат малък набор от видове в сравнение със "зрелите" съобщества. Биоценозите, създадени от човека са по- бедни от сходните природни екосистеми. Това еднообразие и беден видов състав на агроценозите човек поддържа съзнателно. И най- бедните биоценози включват няколко десетки видове от различни систематични групи.
В една пшенична агроекосистема, освен пшеница има и плевели, насекоми вредители, мишевидни гризачи, безгръбначни в почвата, патогенни гъби, хищници и други.
Почти всяка сухоземна и повечето водни биоценози включват в състава си микроорганизми, растения и животни. Съществуват и случаи, в които липсва някой от компонентите- например в пещерите или дълбоките слоеве на водите липсват растения. Съществуват биоценози само от микроорганизми - при анаеробни условия.
Видовият състав на биоценозите зависи и от разнородността на средата за обитание. Влиянието на разнообразието в условията върху броя на видовете се изразява особено ясно чрез т.нар. граничен ефект в екотоните. Границите на биоценозите рядко са резки. По такъв начин между съседните екосистеми се създава по-тясна или по- широка преходна зона със свой температурен режим, налягяне, влажност и осветяване. В тазе зона се преплитат типичните условия на съседните екосистеми. Тази зона се нарича екотон. Във всеки екотон има видове от двете гранични биоценози. Във всеки екотон има специфични за него видове, следователно екотонът е с много по- богата биоценоза. Това явление се нарича граничен ефект. Колкото повече са различията на двата биотопа, толкова по- разнообразни са условията на границата им по- силно се проявява граничният ефект. Видовото богатство е особено голямо в местата на контакти на силно различаващи се биоценози - горски и тревни, водни и сухоземни и т.н. Разнородност на средата се създава както от абиотични фактори, така и от самите организми. Всеки вид в бноценозата създава условия за живот и на други видове, които са свързани с него чрез трофични и топични взаимоотношения. Например лалугерите, заселили се в едно ниво, привличат хищници, които се хранят с тях и донасят около 50 вида паразити и стотици видове обитатели на техните дупки. Допълнителна разнообразност на средата за животните създава растителността. Колкото по- силно е. развита, толкова по- разнообразни са микроклиматичните им условия и по- голям е броят на видовете животни.
Освен броят на видовете,в биоценозите за характеризиране на видовата структура от значение са количествените съотношения на" видовете. Във всяка биоценоза съществуват няколко (малко) видове с висока численост и множество видове с писка численост. Най- многочислените видове, които се явяват определящи за функционирането на биоценозите като цяло са доминантните видове. Те господстват и образуват основните ядра на съобществата. Те се наричат основни видове. За да се определят доминантите на всяко съобщество е необходимо за всеки компонент ни биоценозата да се определи степен на доминантност - отразява процентното участе на всеки вид от общата численост на всички видове. Ажяаж да се определи плътноста на популацията на всеки вид и се изчислява в процент какъв дял и се падат от общатата плътност.
Тъй като във всяка биоценоза числено преоблаават най- малките форми - микроорганизми, при сравнение на различни по размери видове показателят за доминиране не е в състояние да отрази истинската роля на компонентите в съобществото. За това този показател се изчислява не за съобщество, а за отделни групировки, в рамките на които разликата между размерите на индивидите може да се пренебрегне. Такива групровки се различават по различни признаци - систематични (птици, насекоми, бозайници), морфологични (еколого-морфологични), непосредствено по размери - микрофауна, мезофауна ...
Доминантите господстват в съобществата, но не винаги играят еднаква роля. Сред тях се отделят видове, които със своято жизнедеятелност в най- голяма степен създават среда за съобществата и без които съществуванета на други видове не е възможно. Такива доминантни видове се наричат едификатори (строител). В сухоземните екосистеми едификатори обикновено са определени видове растения. Например в степите едификатори са чиместите тревни видове. В смърчова гора- смърч, в елова гора- ела. В някои случаи едификатори са животни. Например на територия заето от мармоти, характера на ландшафта, микроклимата се определят от ровещата дейност на тези животни. Освен доминантни в биоценозата влизат и много други видове с ниска численост и редки видове. Те също са важни за живот в биоценозата. Те създават видовото богатство, увеличават разнообразието на биотопните връзки и са резерв за попълване състава на доминантните видове. Те придават устойчивост и надеждност за функционирането на биоценозите в различни условия. Колкото е по-голям резервът от такива видове, толкова по- голяма е вероятността между тях да се намерят такива видове, които до станат доминатни при промяна на средата.
Колкото е по- голямо видовото разнообразие на една биоценоза, толкова по- стабилна е тя.
|