|
Пространствената структура се определя преди всичко от растителни видове. Тя може да бъде вертикална и хоризонтална. При съвместно обитание на различни по височина растния, фитоценозата е с ясно изразен слоест строеж. Асимилиращите наземни органи и подземните им части са в няколко слоя/етажи, където използват по различен начин и променят средата. Надземните етажи при растенията се отделят по това къде е разположена основната маса от асимилиращи органи. Етажността е особено ясно изразена в области с умерен климат. Например в една широколистна гора 5-6 надземни етажа. Най- високите етажи - 1ви етаж
по- ниски дървета - При етаж,
храсти - Шти,
високи треви - IV ти,
по- ниски треви - V ти,
най- ниски треви - VI ти.
По- проста е етажността в иглолистните гори. При една елова гора:
1ви етаж - дървета
II - храсти
III-треви
IV - мъхов етаж
Етажът от храсти и треви може и да липсва.
Тревните съобщества-ливади, степи, савани имат по- малко и необособени етажи.
Етажите могат да бъдат и с различна дебелина: няколко метра - дървета,няколко сантиметра - мъхове. Всеки етаж е приспособен към определен комплекс от условия, но и сам участва в образуването на такъв комплекс отусловия. Например в иглолистните гори растенията от етажите на тревите и храстите се намират при по- слабо осветяване, по- изравнени температури, слаби въздушни течения, висока влажност и съдържание на кислород. Така етажите на дърветата и етажите на дърветата и храстите се намират в различна екологична обстановка. Ажяаж
Подземната етажност е свързана с различната дълбочина на разположението на корените. В горите могат да се наблюдават да 6 подземни етажа.
Растенията от всеки етаж създават специфична среда, към която са привързани различни видове
микроорганизми и животни. За това всяка микробоценоза и зооценоза имат сло'ест строеж. Дори птиците се придържат към някой етаж. Всеки етаж в биоценозата се различава не само по височина, но и по състав на организмите и по ролята, която играе в живота на съобществото. г
В биоценозата има винаги и извънетажни организми - водорасли, лишеи, лианите, животни.
Хоризонтална структура
Разчленеността на биоценозите в хоризонтално направление е известна като мозаечност и е характерна за всички биоценозн. Образуваните в хоризонтално направление структурни части на биоценозата се наричат сннузии. Те са групировки, конто се различават по видов състав, по количественото съотношение на видовете, по продуктивността и други. Мозаечността се обуславя от различни причини: нееднородност на релефа, различни свойства на почвата, различни абиотични фактори. Стимулират и в резултат на дейността на животни или човек -разораване от животни или човека, изсушаване на гори. Мозаечността може да бъде резултат от различни природни бедствия. Когато към синузията се включи почвата, в която тя е обособена и климатът, тя се нарича парцела. Следователно за разлика от синузията, която е комплекс на органична единица, парцелата е комплекс от органични и неорганични елементи. Парцелата е една екосистема в екосистемата или микроекосистема.
Друг вид микроекосистема е консорцията. Тя е съвкупност от популации, жизнеността на които в границите на една оиоценоза трофически и топически са свързани с популация на определен вид централен член на консорцията. Той се нарича детерминант, а ведовете обособени около него - консорти. Консорция може да се образува около всеки вид с някакво средообразно действие. Консорция е например борът с неговите микоризни гъби, с епифитните лишеи и мъхове, с множество населяващи го членестоноги. Полевката с нейните ектопаразити, хелминти, първаци и бактерии е също консорциум. Обикновено в ролята на централен вид са едификаторите. Тъй като всеки член на една голяяма консорция може да е център на по- малко обединение се различават консорции от I, II и III порядък, следователно биоценозата е система от свързани по между си консорции и когато поради някаква причина някой член на консорцията е унищожен, особено ако е детерминант, цялата консорция се променя или разрушава. Това води до промяна на други консорции, а от там и на цялата биоценоза. Аналогични промени стават и при продукцията на нови видове. Всеки нов вид може да дойде с част от консортите си, да се включи в някоя консорция или да създаде нова.
|